Една пета от всички разходи в момента се дават за жилището

Една пета от всички разноски в момента се дават за жилището - ток, отопление, почистване, мебели Въпреки рецесията хората не посягат на спестяванията си, дори натрупат още по-усилено През първото тримесечие на 2021 година е настъпил сериозен поврат в харчовете на българина, който приказва единствено за едно - че страхът от пандемията и от рестриктивните мерки, които тя ни постановяваше, са на път да се изпарят. Това се вижда по безспорните стойности на парите, които се дават за храна, за дрехи и за развлечения. Според данните на Национален статистически институт от наблюдението на домакинските бюджети за първото тримесечие се вижда, че разходът за храна и безалкохолни питиета, който през първото тримесечие на 2020 година е бил 461 лева, през първите три месеца на тази година пада на 456 лева, което е понижение с 1,1%. За сметка на това с цели 34,6% нарастват разноските за свободно време и развлечения - от 47 на 63 лева А парите, които даваме за дрехи и обувки, за една година са се нараснали от 35 на 53 лева, т.е. с 52,1%. При това сравненията са правени с интервал, в който пандемията не бе получила необятно разпространяване от самото начало, и преди моловете, заведенията, кината и театрите да затворят изцяло. През второто тримесечие на предходната година разноските за дрехи и развлечения паднаха до безусловно незначителни стойности и когато излязат данните за второто тримесечие на тази година, най-вероятно ще се окаже, че растежът им тази година ще е още по-голям. Друга доста забележима наклонност в харчовете на българина е, че парите, които дава за жилището, приближават една пета от всичките му разноски. От 2010 година насам тези разноски по принцип нарастват, тъй като в тях влизат парите, които даваме за електро- и топлоенергия, а те нарастват непрестанно. Вътре влизат също разноските за мебели и обзавеждане за дома, за наеми, за препарати за разчистване и други консумативи. Но допреди 3-4 години тези разноски не са надвишавали 13-15% от общите. През последните две години те са по-често 15-17%, само че през първото тримесечие на 2021 година към този момент стигат 19,5%. При това повишаването спрямо година по-рано е доста - от 258 на 313 лева, или с 21,2%. Освен на растежа на енергийните разноски това най-вероятно се дължи и на събитието, че около пандемията хората направиха и евентуално не престават да вършат много разноски за жилищата си, свързани с усъвършенствания, с пазаруване на домакинска техника и други Разходите за превоз и известия също нарастват по отношение на година по-рано - от 172 на 186 лева, т.е. с 8,3%. Но като дял от общите те си стоят непроменяемо 11,6% Това се получава поради общото нарастване на разноските спрямо предходната година, което е 8,2%. Освен това през днешния ден горивата са към този момент по-скъпи, в сравнение с година по-рано, и през второто тримесечие това ще се усети, тъй като базата за съпоставяне ще е доста по-ниска. Единственият разход, който въобще не се е трансформирал спрямо година по-рано, е този за изплащането на налози и осигуровки. През първото тримесечие и на 2020, и на 2021 година той е 228 лева, само че делът му в общите разноски понижава леко поради увеличените приходи. Въпросът дали българинът е протегнал ръка на спестяванията си в рецесията, има негативен отговор. Даже в противен случай, той е траял да икономисва още по-усилено, както проличава и от данните на Българска народна банка за повишаване на депозитите. От данните на Национален статистически институт за домакинските бюджети също се вижда, че разноските за влогове нарастват: от 121,44 лева предходната година на 143,54 лева през тази. За сметка на това регулярните прехвърляния към други семейства, т.е. парите, с които хората подкрепят близки и познати, понижават - от 17,48 лева на човек преди година на 15,22 лева в този момент. Средният приход на българина също пораства спрямо предходната година - с 6,9%, достигайки 1830 лева приблизително на разположение от домакинство. Както при всяка рецесия обаче дяловете на другите източници на приход са леко разместени в интерес на обезпечените и обезпечени от страната заплащания, каквито са пенсиите и обществените компенсации и помощи за сметка на приходите от работна заплата и от независима претовареност. Доходът от работна заплата продължава да е най-важният, само че макар повишаването му от 1002 на 1011 лева за една година неговият дял в общите приходи понижава - от 58,5 на 55,2%. Съвсем леко нарастват приходите от независима претовареност - от 96 на 100 лева, само че те постоянно са били дребен дял, а в този момент още повече понижават - от 5,6 на 5,5% от общите приходи. Доходът от пенсии обаче нараства сензитивно - от 473 лева през първото тримесечие на 2020 година на 574 лева през първото тримесечие на тази. Делът им е към този момент 31,3 на 100 от приходите на семействата, а година по-рано е бил 27,7%. Социалните помощи нарастват като дял от приходите от 2,9 на 3,2%, само че като безспорна сума те са незначителни - 57 лева в този момент при 50 лева година по-рано. Ядем по-малко самун, захар и олио, повече плодове, зеленчуци и месо В съпоставяне с година по-рано българинът загърбва от ден на ден потреблението на нездравословни неща като хляба и тестените произведения, а усилва приема на плодовете, зеленчуците и месото, проличава от данните на Национален статистически институт за потреблението на семействата през първото тримесечие на 2021 година Ако през първото тримесечие на предходната година един човек от домакинство е консумирал 20,5 кг самун за тримесечие, то тази година количеството е към този момент 20 кг. Олиото е спаднало от 3 литра на 2,9, а на захар - от 1,7 на 1,6 кг. В листата на продуктите, чиято консумация понижава, е и киселото мляко - от приблизително 7,2 на 7,1 кг на тримесечие през тази година. Увеличава се обаче потреблението на плодове - от 11,7 на 12,8 кг, на зеленчуци - от 11,9 на 13,4 кг, на месо - от 8,9 на 9,4 кг, на прясно мляко - от 4,4 на 5 литра. Тези трендове обаче нямат никаква връзка с пандемията и не престават от над десетилетие. Например потреблението на краве масло, която преди двайсетина години бе към една трета от тази на маргарина, към този момент е равна на него, тъй като се усилва за сметка на маргарина, който българинът купува все по-малко. Намалението на потреблението на самун също продължава от близо 20 години насам. При нехранителните артикули обаче пандемията несъмнено е трансформирала доста неща. Чувствително разбъркване да вземем за пример се следи при стоките, които се купуват от магазините за техника, в това число и тези на погашение. Например преносимите компютри са се качили от шесто на четвърто място в класацията на стоките, които се купуват най-често на погашение. При това, в случай че междинната им цена преди една година е била 400-550 лева, в този момент е към този момент 900-950 лева, т.е. съвсем двойно по-висока. Силно е повишена междинната цена и на купуваните смарт телефони и тв приемници. Телевизионните приемници фрапантно поевтиняха през последните години и българинът към този момент избира да купува най-вече смарт-приемници, които са с вграден браузър и интернет връзка, освен това с допустимо най-големи екрани. Климатиците, които предходната година са били на пето място в желанията на хората за уреди, купувани на погашение, през тази са към този момент на шесто. Но за сметка на това са приблизително с 21% по-скъпи, т.е. българите са се ориентирали към по-висок клас, по-мощни и по-безшумни климатици. С насилственото оставане вкъщи за дълго време, естествено, хладилниците се купуват повече и те се реалокират с едно място по-нагоре в класацията. Средната им цена в този момент е с 43% по-висока, в сравнение с през предходната година, което се изяснява с това, че се купуват по-големи, с цел да побират повече храна. Това е в унисон с смяната на навиците за извършване на покупки, настъпила през пандемията - супермаркетите се посещават по-рядко, само че пък по тази причина междинната стойност на една касова записка е по-висока.